През последните години се провеждат тежки преговори за решаване на проблемите, пораждани от изменението на климата. Независимо от тях, споразумението от Канкун през 2010 г., постигнато в последния момент, е силно пожелателно и базиращо се на добрата воля на страните участнички.

Такова споразумение, за съжаление, не гарантира постигането на реални мерки и действия за предотвратяване повишаването на глобалните температури с над 2°C спрямо нивата от прединдустриалната епоха.

Правителствата се споразумяха за пакет от решения, които ще подкрепят по- нататъшните преговори през следващата година с цел за постигане на крайния резултат на COP 17 в Дърбан, Южна Африка. Отново стана ясно че тази форма на срещи и водене на преговори е изчерпана и не води до очакваните предварителни резултати, а само до огромно разхищаване на обществени средства, а също и на отделяне излишни количества въглеродни емисии.

Необходима е по-задълбочена предварителна подготовка с ясно разпределение на задълженията, подкрепено с подписването на юридически обвързващ документ, гарантиращ радикално намаляване на парниковите емисии от страна на основните страни замърсители, както и предоставяне нови/зелени технологии на развиващите се страни, за да постигнем желаното удържане на повишаване на глобалните температури. След две седмици на преговори, правителствата постигнаха определен „напредък“ в няколко важни области, но тепърва предстои много работа и най-вече, вземането на големи и отговорни политически решения.

Политиците отново не бяха в състояние да вземат адекватни решения касаещи втората фаза на Протокола от Киото, процес който вече е започнал и предстои да бъде завършен през следващата година в Дърбан - COP 17. Важно е да се знае, че страните по Протокола от Киото трябва да признаят по-уверено, че трябва да намалят емисиите със нива от 25-40% до 2020 г. и да конкретизират обещанията си за намаляване на емисиите, което е само началото за необходимото за постигане на общата цел за ограничаване на повишаване на температурата до 2 ° C. През следващата година, те трябва да впрегнат всичките си усилия и да са готови да работят здраво, творчески и иновативно, за да се запълни тази пропаст и да се навакса пропуснатото от последните години.

Един от основните резултати от срещата в Канкун е създаването на „Зелен климатичен фонд”, в който ще бъдат влагани онези 100 млрд. долара на година, съгласувани по време на срещата в Копенхаген, и също така бе определено и кой ще „управлява” този фонд през първите 3 години – Световната банка. Това решение ще предизвика сериозни възражения от страна на неправителствените организации поради факта, че Световната банка се е доказала като институция под влияние на богатите страни, която сега ще управлява отново колосална сума средства, като същите тези богати страни, виновни за климатичните промени, ще трябва да „инвестират” в спиране на процесите на обезлесяване и внедряване на нови технологии в бедните страни.

Подобен механизъм може да бъде използван за закупуване на огромни горски територии от замърсяващите компании, както и за преливане на колосални средства за патентите на технологии на фирми от същите тези богати страни. Най-голямата опасност представлява възможността тези средства да бъдат насочени към „грешните технологии“ от рода на улавянето на въглероден диоксид от ТЕЦ или, още по-лошо , за развиването на ядрените технологии по света. Глобалните очаквания са скоро да бъде създадена подходяща система или борд от страните за управление на тези средства, който да следи за тяхното правилно разходване.

Освен ниската ангажираност на страните относно намаляване на количества емисии, преговорите в Канкун бяха белязани от неохотата на редица държави за утвърждаване на надеждни механизми за отчитане на емисиите. Това важи особено за емисиите от обезлесяването на горите и от промените в земеползването. Зеещите вратички, заложени в Протокола от Киото, не са затворени и са създадени нови такива.

Решението за справяне с емисиите от обезлесяването, известен още като програмата REDD +, не включва всичко, което се очакваше на предварителен етап, но все още има надежда за прехода към по-надежден процес, гарантиращ постигането на сериозните намерения за опазване на горите.
Също така стана ясно от самото начало, че много държави са положили усилия, което им позволява да са по-уверени и да се позиционират в глобалната рамка за по- голямо намаляване на емисиите. Силни национални действия, като например позицията на Мексико за програмата REDD + (визия за развитие и опазване на горите), както и предложения на Великобритания за намаляване на емисиите с 60% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. или подкрепата на правителството на Испания за лидерска позиция за намаляване емисиите в страните от ЕС, също влива импулс на преговорите, че споразумение може да бъде постигнато.

Правителствата по света трябва да действат спешно, за да се постави ясен график за това кога ще бъде постигнато юридически обвързващо споразумение. Прогресивните лидери на някои от страните от ЕС показаха решителност за определяне на размера на необходимото международно финансиране като продължават да настояват на ниво ЕС да се обсъдят по-големи съкращения на емисиитедо 2010 г.

Постигнатият „напредък“ на преговорите свидетелства за липса на съизмеримост в отношението от страна на индустриализираните държави към спешността, с която е необходимо да се търсят решения на проблема. Проличава упорито придържане към остарялото икономическо мислене, основано на илюзията са възможността икономиката и консумацията да растат до безкрайност.

Липсва сериозен стремеж към мерки за насърчаване развитието на глобална устойчива нисковъглеродна икономика. И без друго, слабите обещания на развитите страни в повечето случаи са основани не на реално намаляване на емисиите в рамките на техните собствени територии, а на съмнителни и твърде манипулируеми пазани механизми, които не водят до сериозно намаляване на количествата отделяни емисии.

Очакваме през следващите месеци, да продължи диалогът за справедливо, амбициозно и обвързващо глобално споразумение. Предвид изтичащия срок на първата фаза на Протокола от Киото – в края на 2012 г. - обвързващо споразумение с реални и конкретни мерки трябва да бъде подписано на срещата в Дърбан, Южна Африка (COP- 17) след една година, което се явява и окончателния срок за международните преговори. В заключение, страните трябва да продължат да разработват своите национални планове за действие за ограничаване на изменението на климата.

Тук е моментът да припомним, че у нас вече втора година се бави изготвянето на такъв план, въпреки
поетите ангажименти с ратифицирането на Рамковата конвенция за изменението на климата. Изоставането на България, както и факта, че ние сме една от малкото страни по света без позиция относно глобалните преговори за климатичните промени, трябва да накара българските политици да осъзнаят, че поемането на отговорност и политически ангажименти са екзистенц-минимум действията за подкрепа на 30% намаляване на емисиите. За съжаление, у нас наблюдаваме най-вече подкрепа за въглеродно интензивни индустрии, основно в сектор енергетика.

Това е изцяло в противовес на необходимостта от реални действия и осигуряване на инвестиции за развитие на устойчива нисковъглеродна икономика, от която България силно се нуждае поради своята енергоемкост, слаба конкурентоспособност и изоставане в развиването на технологиите.

Страните трябва да пренесат тези действия в международния преговорен процес, ако искаме наистина да се постигне споразумение в Южна Африка през 2011 г., което да гарантира, че ще ограничим опасното изменение на климата и ще подпомогне уязвимите общности да се адаптират.

За Контакти:
Георги Стефанов
WWF - България
e-mail: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
тел.: +359 889 517 976
Борислав Сандов
Коалиция за климата - България
e-mail: bo Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
тел.: +359 887 096 757
Венелина Величкова
Коалиция за климата – България
e-mail: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
тел.: +359 889 598 462
Тодор Тодоров
Екологично сдружение „За Земята“
e-mail: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
тел.: +359 887 122 801
Петко Ковачев
Институт за Зелена Политика
e-mail: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
тел.: +359 888 420 453