Екологичният начин на живот има много възможни проявления. Започва се с разделно събиране на отпадъци, намаляване на консумацията на енергия в офиса и в къщи, рециклиране на старата електроника, ползване на енергоспестяващи крушки. Други, смятани вече за нормални стъпки са - ползване само на рециклирана хартия, ползване на порцеланови чаши за кафе, отказ от пластмасови бъркалки. Дори за пътувания повечето хора по света заявават че биха си купили хибридни автомобили, а електромобилите и автомобилите на водородни топливни клетки са неизбежно бъдеще. У дома перем с перални с намалена енергийна консумация и изстудяваме със хладилници и фризери от същият енергийно спестяващ клас.

Всички гореизброени екологични мерки имат обща черта - НИЕ трябва да ги практикуваме.

Но голямото "НО" ни удря отрезвяващо, ако се преместим да живеем в някоя бедна азиатска, африканска или латиноамериканска държава.

За да бъдеш "еко" - трябва да имаш доходи.

Когато живееш на ръба на оцеляването, не може да си позволиш да мислиш за опазване на природата и това е заложено в инстинктите ни - силно желание за оцеляване на всяка цена. Милиарди хора по света живеят на границата на оцеляването и тяхният труд бива експлоатиран за производство на евтини стики и услуги, които ние купуваме. Но живейки по този начин, те не могат да си позволят да мислят екологично. Бедността на гражданите на дадена държава е предпоставка и за корупция и за нарушаване на всякакви закони, И свързани с опазване на околната среда, дори и да ги има.

Кой и защо има изгода да държи в бедност толкова хора по света е обширна тема, но днес ще обърнем внимание на "fair trade".