• Как да намалим емисиите?
• Колко и кой ще ги намали?
• Как да се напаснем към промените,които са вече реалност?
• Кой ще отговоря за това?
• Кой ще плаща?

Година по-късно на COP14 в Полша, управляващите успяха да вземат решения за много малка част от тези въпроси, оставяйки много работа за заседаващите през 2009 година. Те трябва да създадат споразумение, което не само да бъде одобрено от всички държави, но и да бъде прието от глобалната общност. Именно тук се появяваме ние.

През последните години се провеждат тежки преговори за решаване на проблемите, пораждани от изменението на климата. Независимо от тях, споразумението от Канкун през 2010 г., постигнато в последния момент, е силно пожелателно и базиращо се на добрата воля на страните участнички.

Такова споразумение, за съжаление, не гарантира постигането на реални мерки и действия за предотвратяване повишаването на глобалните температури с над 2°C спрямо нивата от прединдустриалната епоха.

Правителствата се споразумяха за пакет от решения, които ще подкрепят по- нататъшните преговори през следващата година с цел за постигане на крайния резултат на COP 17 в Дърбан, Южна Африка. Отново стана ясно че тази форма на срещи и водене на преговори е изчерпана и не води до очакваните предварителни резултати, а само до огромно разхищаване на обществени средства, а също и на отделяне излишни количества въглеродни емисии.

Необходима е по-задълбочена предварителна подготовка с ясно разпределение на задълженията, подкрепено с подписването на юридически обвързващ документ, гарантиращ радикално намаляване на парниковите емисии от страна на основните страни замърсители, както и предоставяне нови/зелени технологии на развиващите се страни, за да постигнем желаното удържане на повишаване на глобалните температури. След две седмици на преговори, правителствата постигнаха определен „напредък“ в няколко важни области, но тепърва предстои много работа и най-вече, вземането на големи и отговорни политически решения.

Политиците отново не бяха в състояние да вземат адекватни решения касаещи втората фаза на Протокола от Киото, процес който вече е започнал и предстои да бъде завършен през следващата година в Дърбан - COP 17. Важно е да се знае, че страните по Протокола от Киото трябва да признаят по-уверено, че трябва да намалят емисиите със нива от 25-40% до 2020 г. и да конкретизират обещанията си за намаляване на емисиите, което е само началото за необходимото за постигане на общата цел за ограничаване на повишаване на температурата до 2 ° C. През следващата година, те трябва да впрегнат всичките си усилия и да са готови да работят здраво, творчески и иновативно, за да се запълни тази пропаст и да се навакса пропуснатото от последните години.

Всички вече знаете, конференцията в Копенхаген, Дания, посветена на проблемите на климата започна. Неофициално, до нас достигнаха сведения, че ЕС е предложил още по-обвързващо споразумение за редукция на парниковите газове до 2020г в размер на 30%, вместо очакваните 20%. Това щредложение важи само ако всички страни, най вече САЩ и Китай,  подпишат документ, заместващ Протокола от Киото, новина, издирена за вас от еко.com.

Припомняме, протоколът от Киото така и не бе ратифициран от Конгреса на САЩ.

Към такива "решителни" мерки, ЕС е пристъпил, въпреки разгорелите се напоследък скандали с укриване на доказателства и леко подправяне на данни в университета на Източна Англия.