Една много важна съставна част от човешкия организъм и от околната среда като цяло е водата. За да съществува всяко едно живо същество, то има нужда от тази живителна течност. Но заради човешката дейност и различните условия, съставът й се променя. А това рядко е полезно. Отпадните води са води, чийто състав е променен – било то в следствие на действаща индустрия, дъжд, който е имал контакт с улици и пътища или пък попаднала в канализацията, това е все вода, която се причислява към графата отпадни води. А за жалост те стават все повече, заради нарастващото потребление в развитите страни.

Ето защо човекът е измислил пречиствателните станции. За да получава винаги чиста и свежа вода, и за да пощади природата. Пречиствателните станции пречистват отпадните води, които се вливат в тях и връщат на вас и мен отново чиста вода, годна за консумация. Това може да се каже в едно изречение за пречиствателните станции. Водата пристига в тръби при потребителя, а се връща през тръби и канали в пречиствателната станция. И така до безкрай. Защото колкото и да ни се иска водата не е неизчерпаем ресурс.

Основната полза, както може всеки да види, е че се щади природата. Няма изхвърляния на мръсни отпадни води в природата, няма замърсявания. И разбира се има и икономическа полза, защото освен отпадък пречиствателните станции спестяват и пари.

Всички сме виждали големите пречиствателни станции, които правят възможна консумацията на чиста вода от цели градове и райони. Но освен тези, промишлените, има вече и други – за домашна употреба. Или с други думи казано, пречиствателна станция, която може да монтирате на вилата, ресторанта или хотела си.

Нейният капацитет разбира се е ограничен, колкото да пречисти водата, насочена от сградата, към която е монтирана. Принципа е както при големите станции – пренасочване на мръсната вода от тоалетни, бани и кухни, към съоръжението, което представлява домашната пречиствателна станция. Оттам в зависимост от това каква е степента на замърсяване на водата, се ползват няколко метода за пречистване: физически, химически или биологичен метод.

Под физически методи могат да се обобщят всички приложения на филтри и други екстри, които спират и отстраняват всякакви по-твърди отпадъци, като клонки, скали, разлагащи се организми, буболечки. Ако водата е прекалено замърсена и само филтрите не могат да свършат работата, тогава идва ред на химическия метод, при който най-често се ползва хлор. Хлорът от години е универсално пречиствателно и дезинфекциращо вещество.

Но в по-новите пречиствателни станции вече се ползва и озон, с помощта на озонов генератор, който произвежда мехурчета с озон в замърсената вода. Така озонът прониква във водата за определен период от време разбира се, и я неутрализира и обеззаразява.

Последният метод, и често най-капризният и съответно най-скъпият, е биологичният. Той се нарича така, защото водата се пречиства от микроорганизми или така наречените полезни бактерии. Или по-скоро специално подбраните микроорганизми с помощта на кислорода във водата, превръщат всички замърсители в утайка, която много по-лесно може да се отстрани. За жалост обаче този метод все още не е достатъчно добре изучен като биохимия и микробиология. Тъй като могат да се развият и други микроорганизма в процеса на пречистването, малко хора го ползват. А при самото пречистване се отделя газ метан и въглерод, което е ценно за питейната вода.

Това са в общи линии видовете пречиствателни станции и техните методи, по които пречистват водата. За тези, които винаги са искали да разберат как получаваме водата от чешмата, това наистина е ценна информация. А голямата полза, както споменахме е за природата. Водите, които изливаме в нея не са замърсени, което пък се отразява и на човечеството, тъй като все още имаме възможност да отглеждаме храна, нали? Нещо, което не би било възможно, ако всички замърсители отиваха в почвите и естествените водоизточници.