При едно истинско изследване в пушените колбаси може да бъде открита цялата Менделеева таблица, заяви голям месопреработвател, пожелал анонимност.

„Всички искат да произвеждат повече и по-евтино, като за целта вдигат влагосъдържанието на колбасите, а останалото пълнят с най-евтините материали и подобрители. Месо в кренвиршите почти няма, а ако има, то в голямата си част е под формата на сланина и птичи прат - машинно смлени и обработени отпадъци от пилешко месо”, твърди производителят.

Според отлично запознати в опушените колбаси като бекон, пушени гърди, пушен врат или бут, както и в някои шунки се инжектира допълнително количествовода и химикали за влагоза-държане. В резултат на това масата се увеличава средно с 50 процента, но колбасът става изключително безвкусен. Поради тази причина продуктът се третира с различни овкусители, включително и изкуствен пушек за опушването им. Този изкуствен пушек може да е на прах или течен, но си е чиста химия, твърдят месопреработватели, като най-масовият се внасял от САЩ. „Този пушек може и най-гадното нещо да направи на вкус като превъзходна шунка”, заяви технолог от една от най-големите компании за колбаси у нас. Според специалистите освен пушек се слагат и бои, които в голямата си част също са синтетика, но даже и да са на растителна основа, то те пак са извлечени химически. Тези бои, особено евтините, навлизат трайно и неравномерно в колбаса и като го отрежеш, той стои на петна, а като го загрееш, пуска червена боя. „От гледна точка на медицината - колбасите ни са пълни с химия и отрови и в икакъв случай не са по европейските стандарти. Българинът трябва да щади черния си дроб и след като до момента нищо неможе да направи по превенцията на колбасите, то по-добре е хапваме от тях по-рядко”, заяви д-р Мария Папазова, научен сътрудник първа степен от аститута по физиология на Българската академия и науките. Според нея всякакъв вид опушване има вредни последици за хората. Прекомерно е използването и на натриев нитрит, който открай време се използва за стабилизатор и за запазване свежия червен цвят на месото, твърдят производители. Ако по Българския държавен стандарт той може да се използва с концентрация 4,5 мг на 100 грама, то сега по европейските директиви допустимото съдържание е 10 мг на 100 грама. „Натриев нитрит се използва открай време и без него е немислимо да се постигне вид на свеж и пресен колбас. Без този химикал са единствено белите мюнхенски наденички, но тях в България едва ли ще ги купи някой. Без него е немислим и червеният пресен вид на луканката, това вещество се използва навсякъде и в никакъв случай не е вредно”, заяви Константин Чорбаджийски, председател на Асоциацията на месопреработвателите в България. Според него българският производител спазва всички изисквания, а разликата във вложените материали дава и многообразието на пазара.

„Ясно е, че не всички могат да си позволят кренвирши от 7 лева килото и затова има хора, които си купуват по-евтин продукт, където е естествено процентът на чистото месо да е по-малък”, смята Чорбаджийски.

„Аз съм върл противник на ментетата, но не може да се слагат всички фирми под общ знаменател. Абсолютно всички адитиви, които се използват в нашата индустрия, са позволени от Европейския съюз, а и не знам някой да се е отровил от български колбас”, смята и собственикът на „Тандем” Кирил Вътев.

Нямаме нужната апаратура за анализ

ОКАЗВА се, че в България няма лаборатория, която да разполага с апаратура за ДНК анализ на месото.

Това означава, че никой в момента не може със сигурност да определи дали даден протеин е соев или животински, което от своя страна показва, че трудно може да се контролира съдържанието на соеви протеини в колбасите и най-вече в кренвиршите.

„Соята сама по себе си не е вредна и по принцип не влагаме повече от 3 процента. Ако при някой кренвирш има повече соя, то той лесно се познава - не е плътен и се разкашква”, заяви Константин Чорбаджийски от Асоциацията на месопреработвателите. Според него има една лицензирана лаборатория, която може да извърши ДНК анализ, но тя е частна.

„Вярно е, че не разполагаме с такава апаратура, но именно покрай последното развитие на нещата в момента такъв апарат е в процес на закупуване и скоро ще бъде монтиран и ще заработи в Националния ветеринарномедицински институт”, заявиха оттам. От института отказаха официален коментар за състоянието на месопреработвателната индустрия, защото в момента текат съвместни проверки с прокуратурата. Оттам поясниха, че до момента са се ориентирали за процента на животински протеини по косвено изследване за холестерин. Колкото е по-нисък, толкова повече са соевите или друг вид растителни протеини.

http://razkritia.com