Търговци и производители вписват невярна информация за съдържанието на продаваните от тях стоки и често поставят свои етикети, с цена доста по-различна от реалната за съответния вид продукция.За това информираха от различни обществени организации, защитаващи правата на потребителите.
Най-често използваната коварна тактика при хранителните продукти е те да се представят за здравословни и незаслужено да се кичат с надписи „био”, „еко”, „екологично” и „произведено в екологично чист район”, без съответните храни да са сертифицирани за това.

„При проверка, която направихме преди време съвместно с Българската национална асоциация на потребителите, само в няколко магазина в София установихме 55 продукта с неверни етикети коментира д-р Стоилко Апостолов, председател на Фондация за биологично земеделие „Биоселена” за „168 часа”. „За съжаление подвеждащата информация по етикетите е причина и приетото задължително отделяне на сиренето и кашкавала, произведени от растителни мазнини, засе- го също да не дава Желания резултат. Аз лично видях е един магазин как на кашкавала отпред с големи букви пише здравословен продукт, а отзад със съвсем мънички, че е от растителен произход”, допълни д-р Апостолов.
Основните мерки за превенция срещу уродливото явление според специалиста трябва да бъдат завишен контрол върху производителите и задължителното изписване на пялата информация за включените съставки върху етикетите. Такива действия са наложителни, защото тези производители не просто подвеждат купувачите, но са и нелоялна конкуренция на истинските производители на биохрани, които са преминали през сложна и дълга процедура на сертифици-ране, влагат много сили и средства в биопроизводството, изтъкват още от фондацията. Понастоящем в три закона са записани санкции срещу нелоялните производители и търговци на храни, неправилно обявени за произведени по биологичен начин - информираха още от фондацията. Това са Законът за животновъдството, Законът за храните и Законът за прилагане на общите организации на пазарите на земеделски продукти в Европейския съюз. Във всеки от тези нормативни актове за нарушителите, в зависимост от техния статус и броя на констатираните фалшификации, са предвидени глоби в размер от 1000 до 10 000 лв. Неточности, ощетяващи клиента, се съдържат и в описанията на различни нехранителни стоки. Например при дрехите на които пише „100%”, „чист” или „изцяло” за състава на текстила, когато изделието не е направено само от посоченото влакно. Стандартите на Европейския съюз изискват при облеклото задължително да се посочва и видът на тъканта на български език, като е възможно и да се прибавят някои от езиците на държавите в ЕС, химически знаци за третиране, номера по БУЛСТАТ на вносителя или производителя. Допустимо е и върху дрехите да се поставят различни марки и текстове на различни езици, но също само при положение, че те не дават подвеждаща информация за продукцията. Липсващ етикет и указания за употреба на български език са между най-често срещаните нарушения, които се констатират у нас, информираха и от Комисията за защита на потребителите. Друг сериозен проблем, регистриран от потребителската организация, е необявяването на цена за единица мярка на предварително пакетираните храни.