За принципно нов тип конструкция за реализиране на камера за термоядрен синтез се въобщава в прес релийз на МТИ (Mасачузетският технологичен институт).

Оригиналното в конструкцията е използването на свръхмагнит, намиращ се вътре в камерата за синтез, който създава създава стабилно магнитно поле, нестабилността на което е основният недостатък на всички предишни установки за ядрен ситез, тип "Токамак", използвани сега при проекта "Итер".

За да се избегне контакта на магнита със външните стени на камерата, се използва физичното явления "магнитна левиция". По същество, използва се друг магнит, за да създаде магнитен капан, в който левитира, "виси без опора", друг магнит или предмет, новина издирена за вас от еко.com.

Новата конструкция на камера за термоядрен ситез, наричана съкратено LDX (Levitated Dipole Experiment ) за разлика от тези на класическият "Tокамак"  или на Канадската, за термоядрен синтез с помощта на звукови вълни е много обещаваща, въпреки че още няма работещ прототип. При нея елегантно се разрешават много технически проблеми, спъващи досега успешното създаване на работещ прототип за термоядрен синтез, който да произвежда повече енергия, отколкото консумира.

снимки и материали МТИ: http://web.mit.edu/newsoffice/2010/fusion-ldx-0125.html