Открит е нов принцип за изключително евтино добиване на водород и електрическа енергия от морска вода, новина издирена за вас от еко.com

Автор на откритието е италиански физик, специалист по свръхпроводимост и свръхпроводници, на име Роберто Де Лука от  университет в Салерно. Според Де Лука, Ако пропуснем солена морска вода, през канали в много малка височина и ширина много по-голяма от височината (на практика двумерен ламинарен поток флуид) ще получим чист водород без никакви усилия. Тайната на откритието е че върху канала се прилага магнитно поле от постоянен магнит, а отстрани на канала има електроди. Неочакваното е, че на електродите вместо да се подава електрическа енергия и да протича някакъв процес подобен на електролиза,  се получава електродвижещо напрежение - тоест от тях може да се тегли електрическа енергия.

Как работи усторойството?  Първо трябва да уточним, че в морската вода се съдържа натриев хлорид NaCl в йонизирано състояние (разтворено). Йоните на натрия и хлора са с различен електрически заряд. пресичайки магнитните силови линии на постояният магнит, върху йоните действа т.н сила на Лоренц.

Това довежда до тяхното различно отклонение - натриевите йони към единият електрод а хлорните към другият, което пък довежда до появата на ЕДН, тоест генерира се ток.  Допълнително обаче според Де Лука, попаднали на електрода, хлорните йони отдават електрон и се свързват в хлорни молекули, натриевите йони получават електрон и изместват водорода от някои водни молекули.  Това довежда до отделяне на свободен водород във вид на мехурчета.

Основното предимство на тазо начин на получаване на водород е че е изключително евтин, въпреки малкото КПД. Друго предимство е, че такива установки могат да изработват електрическа енергия и водород дори и на тъмно, използвайки морските течения.

От редакцията бихме искали да дадем и пример, че ядрената енергия и АЕЦ Белене не са задължителни и винаги могат да се потърсят алтернативи и по-добри икономически решения.

Темата може да обсъдите и в нашият еко форум.

по материали на iop.org

илюстрация: Роберто де Лука