Молибден (Mo) е сребристо-бял, много твърд метал, но е по-мек и ковък от волфрама. Той е с шеста по големина температура на топене и само волфрама и тантала от по-често срещаните метали, имат по-големи температури на топене от него. Молибденът бавно се разяжда от киселини. Той е много ценен в сплави, защото допринася за твърдостта и здравината на калената стомана. Така също качва и температурата на топене на стоманата ако се използва като легираща добавка. През Втората световна война немското оръдие,наречено "Дебелата Берта", съдържало молибден, който го правил по-здраво и издръжливо по време на стрелба. Молибденът се окислява при повишени температури.

N2 + 6H + energy → 2NH3

Молибденът влиза в състава и на растителните ензими(ферменти) с аналогична роля - усвояване на азота. Според европейските директиви, пречиствателните станции за отпадъчни води, следва да изхвърлят вода с конценрация на тежки метали(всеки поотделно) не повече от от 0,05 mg/L. За в бъдеще все повече ще се внедряват технологии, които с помощта на йоноомбемници ще извличат ценните метали от отпадъчните води и те няма да бъдат изхвърляни в реките и моретата, където нарушават екологичното равновесие. Металът има приложения при атомната енергетика и за ракети и самолетни части, въобще във  всички области, където се изискват труднотопими и киселино и корозионно устойчиви сплави и стомани с повишена твърдост и износоустойчивост.

Важно приложени на молибдена е за сплавта Молибденов Телурит - незаменима за електроди в литиево-йонни батерии с повишен живот и енергоемкост, който отгоре на всичкото е и полупроводник. Той е важен катализатор при рафинирането на петрола. Намерил е също приложение като влакно в елетронни и елетрически уреди. Има и много важна следа в храненето на растенията. Молибденовия дисулфид се ползва като смазка, особено при високи температури, при които маслата се разлагат.  Напоследък употребата на молибденова смазка MoS2 (молибденов дисулфид ) се ограничава до специфични приложения, защото продукта на окисление на смазката е МоО2 (молибденов двуокис) и сяра, които са високо корозивни елементи при досег с вода или атмосферен въздух.

В световен мащаб, нуждите от молибден непрекъснато растат и добива му се увличава, въпреки трудното му "производство". Най-големи производители на молибден са САЩ и Китай, следвани от Чили. съответно 61 х.т и 59 х.т. годишно, а дялът на Чили е 45 х.т, Перу - 17 х.т и Канада с около 12 х.т.  В постсъветското пространство износители са Армения - около 4 х.т и Русия 3.5 х.т. Неотдавна Китай, който има най-големи запаси в света от молибденови минерали обяви, че спира износа на молибден, наред с двайсетина други метали за което ЕС и САЩ, в рамките на СТО възразяват остро и настояват за санкции. Текущата цена на едро на стоковата борса  за чист молибден е около 30$ за килограм, цена с около 60% по-ниска спрямо тази от 2006..2007 г.  Молибденът не се среща в свободно състояние. Съдържание в земната кора е 3.10^-4 % по маса. Известни са около 20 минерала, съдържащи молибден, от които и се добива.

Физико-химични свойства на молибдена:

Атомен номер 42

Атомна маса 95,94

Енергия на йонизация: 684,8 kJ/M (7.1 eV)

Електроотрицателност: 2.16 (По Полинг )

Електроден потенциал (-0.2 V);

Т кипене 5830 K

Т топене 2890 K

Плътност 10280 кг/m^3.

Моларен обем 9.4 cm^3/M

Топлопроводимост 138 W/m.K

Структура на кристалната решетка - кубична, обемно центрирана. α-Fe, а=0,314 nm.

Параметри на решетката 3,147 Å

Парамагнетик.

снимка: boe/gnu