Хершел предаде първите снимки. Обект на фотографиране е била галактиката М51. M51 е астрономически обект под номер 51 в каталога на Месие, който представлява двойка галактики, на 31 милиона светлинни години от Земята. Обектът е образуван от огромна спирална галактика с 100 000 светлинни години диаметър и от една малка неправилна галактика.

Фотографията на галактиката е била направена почти веднага след отварянето на капака на телескопа, новина издирена за вас от еко.com. Хершел(Herschel) е най-големият космически телескоп, намиращ се в Космоса и бе изтрелян през май от космодрума във Френска Гвиана. Диаметъра на главното му огледало - най-важният компонент на един телескоп е 3.5 метра.

За сравнение - огледалото на Хъбъл е 2.4 метра в диаметър. От диаметъра на огледалото зависи чувствителността на телескопа - колкото е по-голямо, толкова телескопа е по-чувствителен. Втората важна разлика между Хершел и Хъбъл е в диапазона  в който "вижда" телескопа. Хершел е така построен, че да улавя излъчването от инфрачервеният и субмилиметровите диапазони. Със своята конструкция Хершел осигурява средно около 20 пъти по-голяма чувствителност, спрямо останалите космически телескопи.

Човешкото зрение е така устроено, че може да приема тесен диапазон "светлина" - тази разположена между 410 нм(синьо) и 730 нм(червено). Всичките останали излъчвания - радиовълни, инфрачервени и ултравиолетови излъчвания не са видими за човешкото око. Обаче Вселената излъчва на всички честоти.

За наше нещастие междузвездият прах поглъща най-много именно тези честоти, към които е чувствително човешкото око. За това и болшинството телескопи се строят така, че да са чувствителни в диапазони, различни от видимата светлина.

Хершел се състои от три главни части. Първата е собственият му телескоп, с основен детайл огледалото. То е защитено от преекспониране и микрометеорити с помощта на специалне екран, на който са разположени и слънчеви батерии за захранване на телескопа. Главното огледало е изготвено от силициев карбид (SiC - карборунд) и е полирано до почти идеална форма и гладкост. Втората главна част на Хершел се състои от три детектора, които събират събраната "светлина" от огледалото на Хершел. Детекторa HIFI (Heterodyne Instrument for the Far Infrared) улавя излъчване в диапазон от 157 до 212 микрометра и от 240 до 625 микрометра. HIFI е способен да различаи отделни молекули и да изучи характера на движението им,  температурата и други физически  характеристики. Детектора PACS (Photodetector Array Camera and Spectrometer) работи в диапазона от 55 до 212 микрометра. Този детектор е идеално приспособление за изучаване на  млади галактики с активно звездообразуване и прахови облаци.  Третият детектор на Хершел е самостоятелен космически телескоп - "Планк", който  е чувствителен към мировълновият диапазон. В Хершел се използва и инструмент с  наименование SPIRE (Spectral and Photometric Imaging REceiver), който е  предназначен за изучаване на излъчвания в диапазона от 194 до 672 микрометра. Със SPIRE, астрономите ще изучават, как са се формировали звездите в младата Вселена.

За да осигурят максимална чувствителност, детекторите на телескопа Хершел работят при температура близка до абсолютната нула. За осигуряване на тази температура (около -273 градуса Целзий) вътре в телескопа има монтиран космически "хладилник", който използва за работна течност хелий. Обема на хелия е около 2000 литра. Тъй като хелия е газ с малък размер на молекулата, той се изпарява постепенно - излита през уплътненията или директно дифузира през метала и поради тази причина времето на живот на телескопа Хершел е само три години.

Третата главна част на телескопа Хершел извършва комуникация със Земята, обработка на данните и корекция на орбитата на телескопа.

Хершел работи в т.н точка на Лагранж L2. Точките на Лагранж са места в космоса, където гравитационното притегляне на обектите в Слънчевата система се уравновесява напълно или почти напълно. L2 е особено подходяща за космически телескопи, защото Земята защитава точката от Слънчевият вятър и светлина. L2 се намира на около 1,5 милиона километра от Земята. Телескопа ще се намира на нощната страна на Земята спрямо слънцето.  Точката е и достатъчно отдалечена от Земята за да не попадат детекторите на Хершел в радиационният пояс на Земята.

Хершел ще събира данни в течение на 21 часа. През останалите 3 часа, записаните данни се предават от бордовият компютър на телескопа към Земята. През същото това време ще се извършва и техническа диагностика на телескопа, както и задаване на нови програми за набюдение и корекция на положението на телескопа.

Очакванията са че за три години работа ще бъдат събрани милиарди изображения и много терабайти данни. За техният анализ ще са необходими поне 10 години. Събраните данни ще разкрият много подробности за Вселената.

по материали от wikipedia.org(снимки и текст) и  lenta.ru