За да разбереш напълно какво е глобално затопляне ти трябват три числа: 275, 389 и 350. За цялата история на човечеството до преди около 300 години, нашата атмосфера е съдържала 275 частици въглероден диоксид от милион други (parts per million). Това е едно полезно количество – без известна стойност СО2 и други парникови газове, които задържат топлината в нашата атмосфера, Земята би била твърде студена за живот. Преди около 300 години хората започнали да горят въглища и мазут, за да произвеждат енергия и различни продукти. Количеството въглероден диоксид във въздуха започнало да се покачва. Извършвайки всекидневни дейности като готвене или осветлявайки се, ние изгаряме СО2, който е бил складиран милиони години в земните ядра под формата на изкопаеми горива и го освобождаваме във въздуха. Едновременно с това променяме и начина на използване на земната повърхност, изсичайки дървета и обработвайки земеделски площи, което също прибавя СО2 в атмосферата. В момента – и това е второто число – планетата има 389ppm СО2, това число расте с около 2ppm всяка година.

Части от милион (ppm)

Концентрацията на СО2 в нашата атмосфера се измерва в части от милион (ppm). Това представлява броя молекули въглероден диоксид сред общо един милион молекули във въздуха. В момента в нея се намират 389 частици от милион други. 389ppm може да изглежда малко, но нашата атмосфера е така фино настроена, че дори и минимална промяна на тази концентрация може да унищожи цялата ни планета.

Влиянието на глобалното затопляне

През последните години стана ясно, че покачването на стойностите на СО2 в нашата атмосфера оказва своето влияние много по-бързо и сериозно отколкото учените преди време бяха предсказали. Ето и няколко примера за промени, които вече са видими: Океаните се окисляват: затоплените и по-киселинни океани унищожават огромна част от световните коралови рифове. Глетчерите се топят: глетчерите изчезват с бързи темпове, а те са единственият източник на питейна вода за стотици милиони хора. Морското ниво се покачва: Учени предупреждават, че то би могло да се покачи с няколко метра през този век, застрашавайки домовете на стотици милиони хора. Комарите се разпространяват: те се размножават на нови места и носят малария и тропическа треска със себе си. Времето е по-сурово: Урагани, тайфуни и суши се появяват все по-често, все по-силни и все по-непредвидими.

Промените се ускоряват

Арктика ни изпраща най-ясното послание, че климатичните промени настъпват много по-бързо отколкото учените предполагаха преди време. През лятото на 2007 г. разпространението на ледникови блокове в Арктическия океан намаля с почти 40%. Бързото му топене кара учените да вярват, че още преди 2013 г. Арктика няма да е заледен през лятото, което е с 80 години по-рано от предположенията, направени преди само няколко години.

350 ppm: Безопасното количество СО2 за нашата атмосфера

350 частици от милион е третото число, което трябва да запомниш и то представлява безопасната горна граница на количеството въглероден диоксид за Земята. Над 350 ppm рискуваме да достигнем опасни “повратни точки” (виж карето в дясно). Ние не знаем колко дълго можем да останем над 350ppm – това число е далеч над границите, които сме преживели през познатата ни история – но знаем, че умното решение би било да се върнем в безопасната зона възможно най-бързо. “Ако човечеството иска да запази планета подобна на тази, на която цивилизацията се е развила и към която се е приспособил животът на Земята, палеоклиматични доказателства и съвременните климатични промени подсказват, че СО2 ще трябва да бъде намален от сегашните 389ppm до най-много

350ppm.” " - Д-р Джеймс Хансен, NASA

Какво е “климатична повратна точка“ („Climate tipping point“)? Пример за самоподсилващо се изменение: Албедо ефекта в Арктика Белият океански лед се топи => Нараства тъмната повърхност на океаните, която поема повече топлина отколкото отразява => По-топлият океан ускорява топенето през лятотои предотвратява образуването на лед през зимата. Това означава, че в един момент от времето климата на Земята ще започне да понася промени, които не можем да спрем в рамките на един човешки живот – или дори за много, много поколения след нас. “Повратните точки” се подсилват от подпомагащи се изменения, наречени “самоподсилващи се ефекти” (feedback loops). Например от топящите се ледове на Арктика океанът става по-тъмен и поглъща повече слънчеви лъчи, затопля се и това ускорява топенето.

Пример за повратна точка е потенциалното стопяване на ледената покривка на Гренландия или Антарктика. Тава са опасни събития, които трябва да избегнем, стигайки под 350ppm възможно най-скоро. 350ppm съдържа нова и много важна научна информация. С твоя помощ ние можем да разпространим тази новина за сигурността на нашата планета сред съжителите си, обществото, държавите и по целия свят. Стани активен в твоя град на 24 октомври, Глобалния ден на климатичното движение, за да помогнеш да се информира твоята общност и светът за това, колко е важно да се върнем под 350ppm. Виж по-долу нашите идеи как да информираш общността си за климатичните промени!

Стани активен

Идеи за действия, чрез които да информираш твоята общност за климатичните промени

• Направи презентация (вж. • 350.org за PowerPoint) в местното училище
• Организирай дискусия в университета и покани за говорители известни местни експерти
• Покажи филми за климатичните промени

350.org е междунарoдна кампания срещу климатичните промени, която призовава за създаването на справедливо споразумение в Копенхаген, което се базира на най-новите научни изследвания. 350ppm представлява безопасната горна граница на количеството въглероден диоксид в нашата атмосфера. Вземи и ти участие в твоя град на 24 октомври 2009, Глобалния ден на климатичното движение. Посети www.350.org, за да се включиш в кампанията на  www.350.org.

или пиша на: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Политика

През декември 2009 всички погледи ще са обърнати към Копенхаген, Дания, кьдето правителства от целия свят ще се срещнат да създадат следващото глобално споразумение срещу климатичните промени. Тази среща е част от близо двайсетгодишен процес – Рамковата конвенция на Обединените Нации по изменението на климата (UNFCCC). Процесът на договаряне е много сложен – това е само кратък наръчник, който има за задача да подпомогне хората по света да разберат какво правят отговорните за решенията на тези важни срещи и да покаже как тази година можем да заемем позиция за справедливо споразумение, което да се основава на най-новите научни резултати.

Преглед на съкращенията

AOSIS the Alliance of Small Island States (Асоциацията на Малките Островни Държави): група от развиващи се малки островни държави, които заедно участват в преговорите на ООН

CAN Climate Action Network (Мрежа за Климатични Действия): мрежа, която представлява екологични организации в ООН

CDM Clean Development Mechanism (Механизъм за Чисто Развитие): опорочена рамка в Протокола от Киото за компенсиране на емисиите от развитите страни чрез проекти за “чисто развитие” в страни от Третия свят

CJN! Climate Justice Now! (Климатична Справедливост Сега!): коалиция на местни, фермерски и екологични групи за справедливост от цял свят

COP/MOP Conference of the Parties to the UNFCCC/Meeting of the Parties to the Kyoto Protocol (Конференция на страните по РКОНИК / Среща на страните по Протокола от Киото): Провежда се в продължение на 2 седмици всеки декември

G-77 Group of 77 and China (Група на 77-те и Китай): коалиция на развиващи се страни, които преговарят заедно в ООН

IPCC Intergovernmental Panel on Climate Change (Междуправителствена група по изменение на климата): орган на ООН състоящ се от 2,000 климатолози. Награден със Нобелова награда за мир през 2007 година.

LDCs Least developed country (Най-малко Развитите Страни): блок от особено уязвими страни, предимно от Африка, които преговарят заедно в ООН

REDD Reducing Emissions from Deforestation and Degradation (Намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация) – рамка за развиващите се страни да намалят своите емисии от обезлесяването, и да бъдат компенсирани за това.

UNFCCC United Nations Framework Convention on Climate Change (Рамкова Конвенция на Обединените Нации за Изменението на Климата): поставя общата рамка на международните усилия за справяне с предизвикателствата породени от изменението на климата.