Гърция на педали зад рамката на обектива. (4800км за 39 дни)

Гърция – едно приказно място. Впечатленията за нея са генерирани в съзнанието ни от красиви и живописни картинки изобразяващи Гърция във формат, примерно 9 х 15см. Копнеж да се видят на живо забележителности прославени от дела на древна цивилизация, като например Олимпия, с първия стадион в света станал прародител на „Олимпиада”или Спарта, прославена с легендите за хора с нечовешка физика, силата на волята и мъжеството, едни от най-малките символи, които ни карат да работим от сутрин до вечер, спестявайки пари през цялата година, за да се насладим на краткото си „Гръцко” изживяване. Гръцката история вече се е превърнала в приказка и туристическа атракция.

Публикуваме екологичната новина без изменения. еко.com.

Сега тази древна цивилизация изглежда като мит на фона на мързела и безформени тела губещи всяка връзка с гръцкото историческо минало. Дали кристално чистата вода с шезлонгите по плажа или исторически руини изобразени на картинките ни дават реална представа за държава която се смята за една от най-предпочитаните туристически дестинации в Европа? А как изглежда Гърция зад рамката на обектива? Става ясно още от първия ден!

Още прекосявайки Македония разбрах, че не България е най-мръсното място на света. В братска Македония положение е същото като в България, само дето са по-концентрирани и имат по-големи импровизирани сметища, сякаш кофите за боклук не са изобретени все още. Възможната причина за импровизираните сметища е в огромните такси за смет, които държавата определя. Вместо да насърчава с хуманни методи хората да изхвърлят на правилните места, удряйки по джоба и без това бедното население, държавата съсипва всяко желание у хората да бъдат примерни граждани, принуждавайки ги да търсят алтернативно решение – природа. Наблюденията ми относно концентрацията на сметища са предимно на места където колите могат да спрат или да забавят движение.

Такива са кръстовищата, касите събиращи таксите за пътища и, разбира се, аварийните спирки по пътищата. На нито едно от тези места не успях да видя дори намек на кофа за смет. Най-голямо впечатление ми направи едно място високо в планината, където около чешма, въпреки наличието на кофи за смет, мястото се е превърнало в бунище. Хората продаващи Еко мед и други Еко дарове от природа, на минувачите, които се спират на поилката, стояха насред сметище и пробутваха на хората Еко мислене. Нито на тях, нито на минувачите не им правеше никакво впечатление къде се намират всъщност, сякаш това беше абсолютно нормално.

За Албания, която прекосих за един ден, не успях да събера обективна информация за поражения от еднократна опаковка. Впечатлението ми за Албания беше генерирано от бедността, мирисът на боклук и гадните хлапета, които ме замеряха с камъни. Тази държава ще я изследвам обстойно през следваща ми експедиция по обиколка на Средиземноморското крайбрежие, която ще стартира от март 2010 година .

Гърция, още на границата, ме посрещна радушно. На всички митници, не само тук на гръцката, съм минавал абсолютен „транзит”, независимо колко хора или коли чакат на опашката. Всеки, като ме види с колело, ми даваше път потупвайки ме по рамото. Очаквах да видя Гърция като европейска държава, но не успях. Още на митницата и от първите километри срещнах невероятно много боклук по пътищата. Надявах се, че причината за боклукът беше само границата между държавите. Като правило митниците се възприемат като „неутрални води” и обикновено са превърнати в сметища поради причината, че нито митничарите, нито преминаващите хора не си дават сметката за случващото се около тях, сякаш има надписи „изхвърли тук” като мястото не е определено. След няколко дни път разбрах, че и в Гърция съществува проблем с отпадъците, които са доста добре замаскирани из природата.

Минах специално през планинската част към западния бряг на Гърция, където не минава туристическия поток, за да направя обективно сравнение на пораженията причинени от човешка култура. Тук получих първата си заплаха от местен жител, който ме видя да снимам боклук. На фона на лежерен живот срещнах и агресия. Но това не ме спря да продължа проучването си. Като стигнах до западния бряг, където минава туристическата аорта, сметищата станаха абсолютно нормално нещо.

Боклукът покри изцяло участъка край пътя и стоеше сякаш преспи сняг в 35 градусова горещина. В интерес на истината толкова много боклук не съм срещал досега. Странно, туристите които минават по тези места би трябвало да са с висока култура, те обикновено са от Германия, Австрия, Франция, Италия и др. Тук бях напълно сигурен за факта, че основен боклук носят туристите на които не им пука как изглежда Гърция зад рамката на обектива. Като не си у дома, значи е позволено? А какво значи дом? Планетата е наш дом, а не териториалните граници на домът ни, селото, градът или държавата ни. Защо същите тези хора, които подържат изрядна чистота в дома си идват в Гърция сякаш е WC ? „ Аз съм за малко тук и не е мое!” – такова е мисленето на хората , виновно за гнусотията по бреговете и пътищата, идващи да се насладят и на уникален природен феномен заключен в територията на Гърция .

По пътя си срещах много колоездачи – туристи, които въпреки тежкия гръцки терен, идваха на колела за да се насладят на природата и да раздвижат тялото си. Съзнанието трудно свикваше с баирите. Търсих начин да не мисля за трудностите и литрите пот, които излизаха от тялото ми. Съзнанието отхвърля всяка трудност под вид на стрес, връщайки ни обратно в коловоза на „нормалното” ни състояние. Но без трудностите не става прогрес. Пренасочих съзнанието си в друга посока, сравнявайки изкачването на баири с брачно задължение. Казваш си просто „Трябва!”, стискаш зъби и се потиш като при секс, до връхна точка на екстаза където получаваш истински оргазъм като започваш да се спускаш от него. След няколко дни ми беше забавно да изкачвам баирите и скучаех като карах по равна местност. Това ме наведе на мисълта, че не трябва да свързваме носенето на багаж ”боклук” в главата си със стрес, а да се пренасочи мисленето в направление където ще ни е забавно да го изхвърляме на правилните места, вместо да го носим в главата си като нещо мръсно, гнусно и миришещо. Като се направи във вид на игра в съзнанието на всеки един от нас, то постепенно ще влезе в подсъзнанието освобождавайки съзнанието за по-важните неща.

Основното замърсяване на Гърция е причинено от туристи, повече отколкото от небрежното отношение на местните жители. Според мен има достатъчно кофи и контейнери за смет, не само по плажовете, но и по пътищата. Но мързела и заетото съзнание на туриста със забавление, не му дава право да превръща мястото в кофа за боклук. Да имаме в предвид, че има много боклук и по дъното на морето, не само по бреговете.

Най-мръсното място е западното крайбрежие от Игуменица до Каламата. По-малките села успяват да се грижат за чистотата на пътищата и бреговете, но там където има туристически атракции, нишката се губи и трудно се контролира това. Боклука се състои от обичайните заподозрени като шишета от минерална вода, газирани напитки и чашки за еднократна употреба. Виждал съм местни хора ходещи и почистващи плажовете по собствена инициатива за да идват други туристи там. Определено Гърция се изхранва не само от маслини, но ида гледат туристи като деца.

Столицата Атина е мръсна, както и по-големите градове. Винаги има места които се гледат като „лице” на града. Обикновено това са централните улици и булеварди, там е чисто, но задния двор е мръсен. Това се отнася не само до населени места, но и до частни къщи. Виждал съм и скъпи вили с площадки за хеликоптер и със сметище в задния двор. Контрастът е доста зашеметяващ. Посетих и няколко острова за да сравня с положението на континента, но за мое разочарование, положението беше същото. Там където е интересно за туристи, е сметище. Сравнявайки с бреговете на Черно море, Гръцкото крайбрежие е доста по-мръсно и това не е причинено от течения носещи боклукът към нея, а от тъпоглави туристи.

Хората сме много странни, обикновени зрители,бройлери. Даваме глас на абсолютно всичко, което смятаме за нередно, очаквайки, че това ще е напълно достатъчно някой друг да се погрижи за нас вместо ние самите, отколкото да протегнем ръка към проблема с действието си и да станем миротворители в тази нелепа война на елементарна култура. Боклука ни стана част от живота, като мокър памперс, които едновременно ни дразни и едновременно ни е гнусно да се докосваме до него, за да го сменим. А като заговорят от страни за него, се изчервяваме сякаш се коментират гениталиите при свалени гащи. Ние сме децата на природата. Така е! Но дали природата-майка се задължава да ни смени памперса? Мисля, че е в състояние само да направи „Ноев Ковчег”, в правото си, в който няма да има място за всички!

По развитите държави харчат милиарди всяка година за почистване на боклук, насърчавайки хората по един или друг начин да изхвърлят на правилните места, инвестирайки в сложна инфраструктура по събирането му. Един от начините който въведе Германия е концепцията за амбалажа. На всичките опаковки, особено на еднократните, са вдигнали цени до толкова, че хората да осъзнаят, че и боклукът вече си има цена. Пластмасовите шишета са станали по-скъпи от стъклените, които се ползват за многократна употреба. Производителите са били принудени да преминат на многократна опаковка защото еднократна спря да се търси. Боклукът изчезна от улиците и пътищата на Германия, буквално за няколко месеца. Дали знаете за островът от пластмасови шишета в Тихия океан, с площ в два пъти по-голям от щата Тексас? Подобни острови има и на други места. Може би си струва да се обърне внимание на брилянтната концепция която въведе Германия, да вземем пример, вместо да се потопим изцяло в сметище?!

Предишната ми велосипедна експедиция по бреговете на Черно море с проектът “REcycle”, се оказа успешна и доста полезна. По време на обиколката си правих проучване и изследване на проблемите свързани с изхвърляне на отпадъците, и пораженията от тях , в частност причинени от еднократната опаковка. За мое удивление и удовлетворение от труда ми срещнах позитивизъм и ентусиазъм от хората живеещи по бреговете на Черно море от бившия ”Соц. лагер” включително и от Турция. Като цяло хората се интересуваха от моето приключение повече, отколкото от баналния и тривиален боклук.

Но през пътеписа и репортажите си, от които правих коктейли с една част боклук, една част ликьор от позитивното мислене и здравословен начин на живот, с две части от моето приключение , сервирах всичко в ледено студена чаша от зашеметяващи факти. С тези действия, все пак успявах да се докосвам до съзнанието на хората променяйки лека - полека техния мироглед. От най-различни точки на Черноморието продължавам да получавам благодарствени писма за изчезване на някои от импровизираните сметища и поява на кофи за боклук там, където е имало нужда от тях в следствие на моите репортажи . Появили са се също и последователи, които продължили моето начинание. Не съм и очаквал, че от моето изследване ще има толкова силен напредък. По принцип съм търпелив човек и бях готов да чакам.

Представям си какво можеше да стане, ако 1000 души като мен носеха посланието в различни точки по света?!

Дали светът щеше да стане друг? Едва ли! Трябва да се промени мирогледът вместо да се чака чудото от мисията! Или греша?

Снимки и текст: Вячевлав Стоянов.

Каталог на фирми за почистване и професионални почистване.