По-голямата част от 250-те милиона прасета, в ЕС се отглеждат в нелегални условия. Това показва полево разследване във фермите и доклад на Европейската агенция за безопасност на храните.

През 2003 в ЕС влезе в сила законодателство, което цели да се подобрят условията, в които се отглеждат прасетата. Изискванията са да се осигурят така наречените „обогатяващи средата материали”, като сено, за да могат животните да изразяват естественото си поведение – да ровят и да търсят храна. Забрани се и обичайното подрязване на опашките, използвано като мярка срещу хапането им, както и че прасетата трябва да се отглеждат в добри условия, в които този проблем не се проявява.

През декември 2007 Европейската агенция за безопасността на храните (ЕАБХ) публикува доклад, в който сочи, че въпреки забраната за подрязване на опашките повече от 90% от прасетата в ЕС се подлагат на тази болезнена манипулация.

Разследването на Състрадателно световно животновъдство обхваща 74 ферми, посетени в период от 18 месеца, в държавите: Дания, Унгария, Германия, Испания, Холандия и Великобритания.

То показва, че законодателството се нарушава в по-голяма част от фермите и потвърждава доклада на ЕАБХ, че на 90% от прасетата опашките се подрязват, както и че 67% от животните се отглеждат в условия, където не може да се осигури обогатяващ материал.

И тъй, на 13 януари, народното събрание одобри на първо четене промените в Закона за генномодифицираните организми, с които се либерализира режимът на използването им. Министърът на околната среда и водите Нона Караджова увери народните представители, че разпоредбите на закона не се отнасят за пускане на пазара на генетичномодифицирани храни.

Министър Караджова увери народните представители, че - "Разпоредбите на този закон не се прилагат по отношение на пускане на пазара на генномодифицирани храни, хранителни съставки, лекарства за хуманна медицина и ветеринарномедицински продукти, които се състоят или съдържат ГМО или комбинация от ГМО, генетично-модифицирани фуражи, ГМО за използвани в или като фураж се използват съответно със законите за храните, лекарствените продукти, за фуражите и за ветеринарно-медицинската дейност.

Но според почти всички природозащитни, екологични или фермерски огранизации и сдружения, в закона липсват регулации, гаранции  и мерки, за контрол на храните и продуктите от полето до магазина и само след десетина годинки, такива гледки като на снимката, може да са обичайно явление.

По същество, генно-модифицираните храни и по специално тези които съдържат гени за пестициди, са предвидени да бъдат използвани като съставки на фураж или храни, след съответстващ процес на неутрализация, който премахва отровите и токсините от продукта.  Освен многобройните рискове при употреба на ГМО, повече за което може да прочетете тук, съществува и реална опастност с тези технологични процеси да бъде злоупотребено сериозно, защото са скъпи.

Студентът Борис Боев, един от основоположниците на новото студентско-ученическо движение „Призив за образование” и блогер, е бил нападнат пред дома си и му е нанесен побой, съобщава на сайта си движението. Според авторите, побоят е бил предшестван от многобройни заплахи, за прекратяване на дейността на движението.

Движението нашумя със акциите си за премахване на видеонаблюдението във Софийският университет, и с дейното си участие в обсъждането на устройственият план на Студентски град, както и с редица други акции - "Свобода, а не страх 2009", както и акции за солидарност с Костадина Кунева.