Екологичният начин на живот има много възможни проявления. Започва се с разделно събиране на отпадъци, намаляване на консумацията на енергия в офиса и в къщи, рециклиране на старата електроника, ползване на енергоспестяващи крушки. Други, смятани вече за нормални стъпки са - ползване само на рециклирана хартия, ползване на порцеланови чаши за кафе, отказ от пластмасови бъркалки. Дори за пътувания повечето хора по света заявават че биха си купили хибридни автомобили, а електромобилите и автомобилите на водородни топливни клетки са неизбежно бъдеще. У дома перем с перални с намалена енергийна консумация и изстудяваме със хладилници и фризери от същият енергийно спестяващ клас.

Всички гореизброени екологични мерки имат обща черта - НИЕ трябва да ги практикуваме.

Но голямото "НО" ни удря отрезвяващо, ако се преместим да живеем в някоя бедна азиатска, африканска или латиноамериканска държава.

За да бъдеш "еко" - трябва да имаш доходи.

Когато живееш на ръба на оцеляването, не може да си позволиш да мислиш за опазване на природата и това е заложено в инстинктите ни - силно желание за оцеляване на всяка цена. Милиарди хора по света живеят на границата на оцеляването и тяхният труд бива експлоатиран за производство на евтини стики и услуги, които ние купуваме. Но живейки по този начин, те не могат да си позволят да мислят екологично. Бедността на гражданите на дадена държава е предпоставка и за корупция и за нарушаване на всякакви закони, И свързани с опазване на околната среда, дори и да ги има.

Кой и защо има изгода да държи в бедност толкова хора по света е обширна тема, но днес ще обърнем внимание на "fair trade".

Fair trade е етично движение и търговска марка, под формата на сертификат, възникнало през 50те години на миналият век в Европа, по Холандска инициатива, като първоначално обект на намеса е било производството и търговията с кафе. Кафето е втората най-купувана стока след петрола, а чаят е най-често употребяваната напитка след водата.

След памука, какаото заема второ място като най-обилно пръсканата с химикали култура. Средният добив от едно кафеено дърво(храст) се равнява на 0.5 кг изпечено кафе. При темпо от две чаши кафе на ден един офис обитател консумира годишно реколтата от 18 кафени дървета. Производството на кафе в света надхвърля 6.5 милиона тона,  като над 50% се отглежда от фермери в малки семейни стопанства. Двайсет и пет милиона фермери в 50 развиващи се страни зависят от кафе реколтата си, която е единственият или основният им източник на доходи.

Основната идея е че "етични" продукти, които се продават от етични компании, и се посрещат изключително добре от купувачите не може да има, ако производителя на суровината не получава справедлива цена, която му позволява освен да оцелява и да се развива икономически.

Как работи "fair trade"?

Дребните фермери, произвеждащи една и съща суровина се обединяват в кооператив. Те продават продукцията си на лицензирани прекупвачи, членове на fair trade регистъра. Продукцията се изкупува по финсирани цени, определяни от fair trade, като обикновено те са 2 до 3 пъти по-високи, от нормалните на "пазара" в дадена развиваща се държава. Кооперативът от фермери пък получава и до 50% авансово предплащане на бъдещата продукция, както и системна помощ, под формата на информация. А ако кооперативът на фермерите реши да произвежда и био продукти, получава допълнителни финансови стимули, под формата на повишена изкупна цена.

В тези кооперативи не се използва детски труд а условията при които трябва да е произведена продукцията трябва да отговаря на световните здравни стандарти.

Постепенно и целите на "fair trade" движението се изместват - днес стремежа е да се премине не само към социално справедлива цена на суровината, но и да бъде тя биологично безопасна или да може да бъде квалифицирана като био продукт. Фермерите се насърчават да използват за растителна защита не пестициди и хербициди, а други растителни видове и техники на растителна защита с хилядолетен произход.

Достигайки до пазара в Европа и САЩ, крайната продукция - кафе, шоколад, захар, памук, дрехи вече е обозначена със съответните етикети а гражданите на съответните държави сами решават дали да купуват по-скъпата и по-безопасна продукция, в която е включена т.н "социална добавка" - изчислима сума, която отива за подпомагането на производителите.

Движението бързо набира скорост и към днешна дата системата на справедлива търговия обхваща повече от един милион работници в 50 страни. Ключови години в историята на "fair trade" са:

1988 г. – Етикетът „fair trade“ (справедлива търговия), на името на Макс Хавелар, се присъжда за пръв път на кафе.

1989 г. – Създаване на Международната федерация за алтернативна търговия (IFAT), впоследствие превърната в Световна организация за справедлива търговия (WFTO).

1990 г. – Създаване на Европейската асоциация за справедлива търговия (ЕFTA).

1998 г. – Организациите за справедлива търговия (FLO, IFAT, NEWS и EFTA) се обединяват във FINE.

Днес "Fair trade" е организация с идеална цел, обединяваща членове от 24 страни и подкрепяна от много правителства.  Световната организация Fairtrade Labelling Organisations International (FLO) е тази, която определя етичните правила и издава сертификати, които се "раздават" от сертифициращи организации.  Понастоящем, fair trade продукти са:

банани, кафе, цветя, плодове, какао, памук, сок, ориз, подправки, билки, захар, чай, футболни топки, вино, хартия, кожа, дървени изделия и др, като основните са храни.

Движението има високи изисквания и сложна система за сертификация, която гарантира, че са спазени принципите на справедливата търговия. На етикета на продукта често е описана историята на общността, която го е произвела, освен задължителното оформяне на етикета по законодателството на ЕС. Болшинството от американските университети предлагат на територията си само "fair trade" кафе и захар.

Вероятно, българските производители на череши и грозде, и протестиращи против ниските изкупни цени и липса на адекватна държавна политика и защита, също биха могли да се организират и сертифицират по тази програма, както и производителите на билки, тъй като FLO е органиация с отворена програма и няма ограничения.

Така например при производството на детски дрехи и въобще дрехи, обект на етика и стандарт са боите използвани за оцветяване на платовете и конците. Изполват се само доказани с хилядолетия технологии, с органичен произход на боята, които са напълно безопастни. Това е гаранция, че бебето или детето, което има по-малка телесна маса, а от там и организмът му е по-чувствителен към всякакви дразнители, няма да пострада, дори дъвчейки или смучейки плата.

В България, еко детските дрехи - бодита, одеалца, ританки, гащиризончета, внос от "Органик Продъктс" и продавани под марката "Фруджи" използват само 100%тов сертифициран органичен памук, който не е генно модифициран, за производството му не са използвани изкуствени торове, и не са ползвани хербициди и пестициди и естествено са "fair trade" сертифицирани. При производството на този памук са ползвани методи на растителна защита с използване на други растителни и животински видове, както и селско-стопански техники, включващи само препарати с органичен произход и практикувани от хилядолетия в земеделието. Такива техники изключват използване дори на разрешенитe в биоземеделието син камък и сяра. Полученият екологично чист памук дори не е химически избелван, за да се запази неговата чистота и натуралност.

Световно известни дизайнери все повече подкрепят използването на "Fair trade" платове. Този факт а и усилията на повечето правителства за популяризирането на етиката "fair trade", водещи сред които са правителствата на Великобритания, Норвегия, Холандия, Италия и др. водят до непрекъснат ръст на "fair trade" пазара. Главните Феър Трейд мрежи за продажба на едро в Европейският съюз са TradeCraft (Великобритания), Max Havelaar (Холандия) и Commercio Alternativo (Италия).

Европа е най-големият пазар на справедливата търговия с дял от 65% от световния пазар. Продуктите се продават с помощта на каталози за поръчка по пощата, по Интернет, посредством доставчици, в магазини за продажба на дребно, принадлежащи на институции, общности, предприятия. Съществуват общо над 80 000 пункта за продажба в 25 страни. През 2008 г. оборотът надхвърли 1,5 милиарда евро.

Ръстът на тези продажби е относително висок – около 20% до 40% годишно.

За в бъдеще вероятно ще възникват и други сертифициращи световни огранизации. На дневен ред е и регулирането на парниковите газове, използвани при производството на дадена продукция и даване на икономическо предимство на тези компании, чиито технологии за производство на стоки и услуги произвеждат по-малко парникови газове.